... и аз сред тях!
Всякаш беше вчера! Събирахме се с приятели, събирахме пожълтелите
есенни листа на една голяма купчина и най-безотговорно се хвърляхме отгоре й!
Всякаш... но не беше вчера!
Времето минава толкова бързо, че човек дори не може да осъзнае кога е загубил
старите приятели и е направил нови... Защо вече не скача в купата с листа...
Днес докато пътувах в един доста стар автобус, се замислих за старостта,
или по-точно за времето, когато ставаме зрели, възрастни хора!
И достигах до извода, че колкото по-зрели и възрастни ставаме, толкова по сме самотни! Тук пред очите ми отново изниква картината с десетина деца, който се редят на опашка,
за да се хвърлят върху някакви си листа... Колко глупави са децата... и колко щастливи!
Не мислят нито за вечерята, нито за плащането на сметките, нито за изпити и оценки...
...
А за останалите от нас, на които им се налага да мислят и за вечерята, и за плащането на сметките и за изпитите и оценките, единственото, което им остава е да си спомнят как и те някога са били деца!
И аз си го спомням всякаш беше вчера...