Малкият слънчев лъч все пак успя да се промъкне сред мъглата и да освети едно неспокойно спящо лице...

Днес се събудих синя! Т. е. събудих се в синьо...
Накъде то и да се обърнех имаше само такова! Всякаш бях сменила моят малък розов затвор с друг не-толкова малък и син...
Не, това се оказа стаята на сестра ми! Позволено ми е да стъпвам в Светая светих само когато нея я няма... (и в неделя, когато двете гледаме поредната "Батман" серия)
Събудих се с много усилия... измих се и бях принудена да се насладя на поредното семейно посещение! Този път нямаше много жертви... Само едно или две тъпанчета, защото, когато звънят, някой хора всякаш забравят да спрат!
И аз, като дете на Коледа, очаквах някой да се заинтересова от мен! Наместих се удобно и се постарах да се включа в разговора, но чартежите и това, къде ще се сложи пералнята, нещо не са ми от любимите теми! Но пък идеално поле за изява на баща ми.
И дългоочакваният момент настъпи... получих моите 30 секунди слава! Толкова ми бяха отделени.
И те някак си странно бяха достатъчни! Никога не съм очаквала да се почувствам толкова добре... за толкова кратко време!
И всякаш нещо наистина се промени! Нямаше фойерверки, нито камбани, но имаше малко повече слънце от обиновено!
Изгря, изкачи се и напече... стопли малко светът.
И после пак се изгуби из мъглата!

PS: Не ми се търси да сложа картинка, но ако на някой все пак му се иска, просто да си представи Варна в 15:00ч на 26 ноември :)