Днес се събудих в едно от онези странни настроения...
Странно, като станах ми се стори, че това се дължи на факта, че се размазах върху възглавницата! Изглежда в просъница не са ми най-силните моменти! :/
Та, навярно това настроение се дължеше на факта, че отново останах съвсем сама в нетолкова голямата, но все пък доста тъмна и тъжна къща! Не искам някой хора да си направят погрешни заключения, че сестра ми ми липсва, но нещо определено го няма!
Скучно ми е да си седя вкъщи, въпреки че напоследък ме заливат с хиляди неща, кое от кое по-забавно - миене, чистене, гладене, готвене, миене, чистене и пак готвене!
Но все пак върха на всичко това са т. нар "разговори", който с всеки изминал ден стават все по-интересни! Ако изобщо има такива разговори!
Единственият... е, човек е твърде силно казно, но все пак, ... човек, с когото мога да си говоря постоянно е зайчето ни, ама то, откакто ме захапа за ръката, нещо не е много разговорливо! Тцтцтцтц...
Е, има и едно цвете, но то всякаш нещо не ме харесва! Всеки път щом се доближа до него, се оптва да ме издере или да ми изкара очите! Или може би това се дължи на факта, че буквално се завирам отгоре му?! Мммм, не! Надали!
Пък и не знам защо, но смисълът на живота напоследък нещо ми убягва! Леглото в крайна сметка може и да не е най-подходящото място да го търся, но така и така по цял ден съм в него...! :)
Може би, от всичко, което прочетохте досега, сте си направили заключение, че съм голямоооо мързелче и тотален плужек, както му викаме тука!
И сте абсолютно прави!
Но в моя защита ще кажа, че никой не е съвършен... освен, когато се усмихва!:))