Малкото светлина, която влизаше през щорите и въпреки тях,
всякаш озари кочинката, която наричам свой дом!
Е, вярно... озари доста прах и намачкани дрехи,
които се въргалят по пода, но този прах и тези дрехи са си мои!
И за първи път осъзнах какво значи да си имаш нещо твое... само твое!
Място, където да се чувстваш добре!
Толкова типично в мой стил - на пода се въргаляха 2 книги, няколко
хартийки и една рисунка (сорка Ил, ще я прибера все някога).
Толкова приветливо и уютно със своята разхвърленост!
А на тавана... имах моето малко небе!
Е, звездите не бяха истински, а пластмасови и бяха залепени
с лепило "Рила" за боята...
Но пък всяка вечер те грееха... и то само за мен!
И така... седя си аз тук, т.е. лежа си аз на пода, опитвайки се
да игнорирам странните движения и звуци, идващи от майка ми,
както и крещящите навън деца, и пиша това!
А и тях винаги мога да ги оставя ако не вън от стаята си,
то поне вън от съзнанието си! То и без това е малко...
Там има място само за мен!
Лежа и си представям...
Лежа и си спомням...
Лежа и си мечтая...
Просто си лежа...

Искаш ли да видиш моите звезди?!