Тя се плъзна
бавно
по гладката повърхност
всякаш галеше,
а всъщност
оставяше дълбоки следи след себе си;
криволичеше,
всякаш не искаше и тя
да се изгуби в "някъде"-то;
всякаш никога
нямаше да стигне...
Тя беше като огледало,
което отразява чувствата ти,
но всъщност не съдържаше
нищо друго освен нищота...
Тя беше bigsmall - малка...
и все пак толкова голяма!
Една мечта и една илюзия!
Всеки път тя изминаваше
едно и също разстояние,
но поемаше по различни пътеки...
Но тя винаги оставаше
неосъществена -
не успяваше да стигне
до едно несъществуващо сърце,
за да докаже,
че то съществува...

Тя беше първата малка скъпоценна...
А.... ето!
Още една скъпоценна!
И още една...
И още...