Малко самота никога не е излишна...

Но капка след капка, и чашата все някога ще прелее. А моята вече преля и създаде най-големият океан - този от сълзи!

Понякога, когато плача, се питам защо всъщност го правя. Не е било нито първи, нито ще е за последен път, когато някой ме обижда и наранява. И всякаш вътре в себе си зная, че така искам някой да се трогне; искам да видя дали някой ще го е грижа, че плача; дали някой ще ме съжали... Жалка гледка!

В крайна сметка, за да живееш не ти е нужно някой да те съжалява или да те обича. Достатъчно е ти да се обичаш... А за тези, които не го правят, правете като мен...

Плачете... и се молете някой да се престори, че ви обича, за да придобиете малко самочувствие.

А аз вече знам, че малко самота никога не е излишна, когато очите ти не са пълни със сълзи, а с живот...