Понякога се питам нормално ли е да съм толкова ненормална.
Нормално ли е да съм постоянно отегчена от отношението на хората? Нормално ли е вече да не се изненадвам от омразата им спрямо мен? Нормално ли е да не ми пука?
Наскоро беше рожденният ми ден и оттогава все се питам дали само остарях, или също така и помъдрях?!
Изгубих интерес към живота и престанах да ценя нещата, който обичам. Бих нарекла това си състояние криза на средната възраст, но за жалост аз все още не съм в средната възраст. :(((((
Не мога да намеря обяснение на поведението си, на чувствата си, или по-скоро на липсата ми на такива. И затова, когато някой ме попита "Какво ти има?", отговарям с простото "Нищо!". Защото всъщност нищо ми няма, т.е. нещо ми го няма. А не знам вече къде да го търся.....