ще я хванеш ли....? Или пак съм сама?....
Често се събуждам през нощта и
се оглеждам из стаята. Търся някой,
който да ме утеши след кошмара ми,
някой, който му пука какво ми е....
Но стаята си е все така глуха...
Преди няколко дни запитах сестра ми
"Защо винаги и всичко проваляте?",
а тя ми отговори "Нищо не съм казала!".
А може би там е проблемът всъщност.
Никой нищо не казва, никой нищо не споделя.
Принудена съм да деля тази крещяща тишина
с още 4-ма души.Искам да споделям, но ме е страх.
Страхувам се, че хората ще ме осъдят,
или по-лошо, ще ми се присмеят.
Както се страхувам и да спя сама в тъмното....
Страх ме е да поема отговорност за себе си.
Страх ме е да се страхувам за себе си!
Искам отново да се върна при стадото,
защото то поне ще ме пази, ще се грижи за мен....
Нали?!
