Това е първият ми до известна степен щастлив пост!
Порадвайте му се, друг може и да няма!!!!

Днес бях събудена най-нагло от сестра ми с въпроса
"Няма ли да ставаш?".
И това става в 9 и 30 сутринта.... Господи, имай милост!
След като ме подкупи с Mp3-player, за да се разкарам (не е нужно да ми казвате, че съм продажна, и сама си го знам :P), тръгнах с 25 лева да обикалям Варна от 10 и 30 до 1 и 30...Е, не че няма къде да се ходи за това време, но сама не е много приятно! Няма значение...
И така, полубудна-полузаспала, тръгнах към центъра. Срещнах един човек, който явно в пристъп на добро настроение, реши да спре на една уличка с колата си и да ме изчака да пресека.... Ахаххаах! Голяма грешка! И той го осъзна.
След 3 минутно влачене по улицата, най-сетне не издържа и ми се развика:
"Да вземеш по-бързо да минеш ли?!"
Аз осъзнах казаното едва 5 минути след това, така че вече нямаше значение! Продължих нататък!
В стремежа си да "убия" колкото се може повече време, влизах във всеки срещнат магазин. Но накрая така и не си харесах нищо! Пък и то не са много нещата, които могат да се купят с 25 лева..:P
И така в обикаляне мина по-голямата част от времето. И тъкмо попаднах на магазин, в който си харесах едни кецове, естествено беше да няма моят номер... Life sucks!!! Взех си един автобус и отидох до една пицария, където можех да не се страхувам, че ще ме изгонят! Хапнах и отидох да взема майка ми от работа.
Въпреки, че денят ми не започна много добре, накраят свърши страхотно... И сега ако някой ме пита "Защо? Какво стана?", ще трябва да разочаровам всички (освен хората, които ме познават)
"Не помня!"

Едно малко уточнение: Това днес беше преди около седмица, просто сега чак реших да го постна!