Животът ми е Ад!
И то, защото ти го направи такъв!
Ти ме създаде, а после ме отритна като непотребна вещ...
Ти ме гледаше мило, а после само с омраза...
Ти се грижи за мен, а сега не искаш да ме погледнеш...
Ти си от най-близките ми хора, а всъщност те чувствам ужасно далечен...
И винаги се питам аз ли съм виновна, че не ме обичаш.... Няма ли начин всичко да е както беше преди... Защо постоянно ме нараняваш...
И си отговарям... Да, аз съм виновна, защото не станах това, което ти искаше да бъда... Няма как всичко да е като преди, защото тогава все още не знаех кой си всъщност... Аз съм причината, че постоянно ме нараняваш.... защото все още сляпо и глупаво вярвам, че можеш да бъдеш истински човек....
Както обикновено....моя грешка!