Стоя и гледам момичето с червената коса. А тя е обърнала гръб на всички и е толкова безразлична. Към мен, към останалите, които я гледат, към цялият свят.
И все пак от нея лъха болка. Тя не говори, но очите й казват повече от всички думи; гледа в нищото, но аз знам, че търси някого с поглед...
И пак стоя и гледам момичето с червената коса..... А вятърът си играе с малките й къдрици.
Опитвам се да я достигна, но не мога... Колкото и да се приближавам, тя е все така далече ... в мислите си!
И не устоях.... отидох и я прегърнах! Исках да я утеша, да й помогна, но усетих само още по-силно колко голяма всъщност е болката й......