......Най-напред тя свали дрехите си, защото крилете й бяха много слаби и тя не можеше да повдигне тази допълнителна тежест. Гаснещата на запад светлина очерта изящната и фигурка.
Когато я гледах, чувствах се като предизвикващ отвращение великан, а аз не съм чак толкова едър мъж. Тя коленичи край пътя и наведе глава към земята, произнасяйки ритуалните думи... Тя стоеше с гръб към мен. Тънките й криле трептяха, изпълваха се с живот, повдигаха се като развяващо се на вятъра наметало.
Аз не можех да разбера как тези криле успяваха да повдигнат даже толкова леко телце, като нейното. Това не бяха криле на ястреб, те бяха криле на пеперуда, целите в тънки жилки, прозрачни, изпъстрени тук там с абаносови, тюркоазени и алени пигментни петна.
Тя се изправи: подхвана вятъра с крилете си, издигна се на няколко фута. Остана на тази височина между небето и земята, а крилете й лудо биеха във въздуха. Нощта още не беше съвсем настъпила, а нейните криле бяха нощни криле. През деня тя изобщо не би могла да полети, защото чудовищното налягане на слънчевите лъчи
щеше моментално да я отхвърли към земята. Сега, на границата между вечерта и нощта, не беше най-доброто време за полет. Ръцете й биеха във въздуха, като че ли да помогнат на крилете; малкото й заострено личице замръзна съсредоточено, на тънките й устни бяха думите на нейният съюз. Тя се сгъна на две, след това
рязко се изправи, започна бавно да се преобръща и отведнъж се издигна хоризонтално, с лицето надолу, а крилете й биеха по въздуха. Ето на! Евлуела! Ето!
Тя изеднъж се озова във висините, като че ли единствено само с волята си победи все още блестящата на небето светлина.
...........
Тя беше вече високо в небето. Тя кръжеше, рееше се, пикираше, правеше пируети, танцуваше... Дългите й черни коси бяха готови да се отскубнат от главата й. Тялото й се оказа случаен придатък към тези огромни криле, които се преливаха и блестяха, трептяха и сияеха в нощта. Тя литна още по-високо нагоре,
наслаждавайки се, че се е откъснала от плена на земното притегляне, като ме караше все повече да чувствам своята прикованост към земята......