И ето ме, отново се събуждам в нищото ... Протегнала към мрака пак своята ръка и тя потъва.... И аз потъвам с нея .... Къде и как ... не знам, но чувствам тежката самота .... И чувствам как тя ме обгръща .... И губя усещанията си, губя чувствата си, и отново губя теб...
И край... Сънят отново се превръща в действителност. Простете ми! Аз плача без сълзи, с пресъхнали очи, и страдам без душа .....
И търся, търся някой да ме хване в тъмното... Но няма никой ... Къде си? Защо не ме хвана? Защо....?
Но няма смисъл. Денят отново се превръща в нощ... И аз заспивам. А всъщност не мога да заспя! Оглеждам стените и мисля.... А всъщност ума ми е като празен лист.
И ти си там. Единствено ти ....
И пак потъвам в сънища - игра между реалност и фантазия... И ти си там отново.
Преследваш ме, аз бяга, но не знам защо ...
Страх ме е от теб, страх ме е и без теб... Ти си като наркотик ... Имам нужда от малки дози всеки ден, за да живея, но твърде много би ме убило.
Ти си като затвор, но и като свободата.... Затвори ме .... Освободи ме ....
Просто ме прегърни! В ръцете ти ще намеря силата да продължа или слабостта да се откажа!
Ти и само ти си истината ... Само ти ме разбираш и сами ти знаеш коя съм аз в действителност...
Само ти си виждал същността ми, надниквал си в душата ми и все пак още ме обичаш.
Ето затова и аз те обичам.... Завинаги ще те обичам.... Само ти и аз ...
Завинаги и само ти ......