В измамните пространства на нощта
пристъпваш със затворени очи
по хлабавата нишка на съня,
над пропасти от време пропиляно,
назад, към миналото...

Кой си ти?...

Изплуват като призраци от мрака
любов и ревност,
грях и суета,
очите на деца, които чакат
да се завърне техният баща,
измами, унижения, обиди...
И тъмна страст,
погребана под тях.
Оттук не можеш просто да си идеш,
преди да си изкупил своя грях...
И болката покълва във съня ти -
отровен бурен в благодатна почва.

Пречистването светло на душата
не с кръв и огън -
с прошката започва...

Весела Димова