По кожата, по устните, по цялото ми тяло,
измъчено, погубено и даже остаряло,
усещам самотата, която в мен се влива
и черпи от душата ми, загубена, изгнила!
Усещам, че е тук, стаена в тишината,
и всякаш тихо дебне, и всякаш нещо чака,
загубена съм тук, загубена съм в мрака....
И ето пак започва - зората и денят,
и край на тишината и краят на страхът.
Огряна в светлина, но някак пак сама,
потъвам в тишината на идващия ден;
и ето пак усещам живота си сломен....