Ще се препъна по пътя или ти ще ме спънеш?Ще срещна трудности или ти ще ми заложиш капани?
Ще продължа напред или ти ще ме задържиш?
Ще имам желание за живот или ти ще ми го отнемеш?
Ще ме прегърнеш ли или ще ми обърнеш гръб?
Ще ме усмихнеш или ще ме накараш да плача?
Ще ме оставиш ли да живея или ще ме убиеш?
Все още не мога да преценя кое всъщност е по-доброто! Търся отговори, а намирам само все повече и повече въпроси... Единственото, което знам е, че любовта не съществува, а ако съществува, то защо е толкова жестока..?
Хората уж обичат, но всъщност мразят повече. Уж вярват, а всъщност са атеисти. Не могат да се грижат за другите, защото се интересуват само от себе си!
Не могат да бъдат силни, защото слабостта им е генетично заложена...
Не обичат да мислят, защото им е по-лесно друг да решава вместо тях.
Жестоки са, много често дори зли... И аз съм една от тях!
Страх ме е не само от другите хората, но и от самата мен! Страх ме е от светът, който ме заобикаля; от изкуствените усмивки на хората....
Страх ме е да живея!
Няма ли кой да ме избави от това страдание....?
