Всяка вечер заспивам с мисълта "Дали утре пак ще се събудя?!", а всяка сутрин се събуждам с горчилка в душата "Кога ще свърши...?!"
Не ми се спи, не ми се стой будна, просто искам да изчезна, дори за миг; да открия място, където съм добре дошла и всички ме приемат като личност, а не като предмет!
Майната им на другите, майната му и на обществото, затова, че не ме приемат такава, каквато съм, че заради тях се превърнах в непотребна вещ, в обект на презрение, в .... това, което съм сега!!!
Ако можех за миг да изчезна от този свят, щях да потърся някой, който да ме обича въпреки всичко... да ме познава и да ме приема каквато съм, а не каквато му се иска да бъда.
Защото колкото и да се старая и колкото и другите да се опитват да ме променят по собствените си желания, Аз не мога да бъда нищо друго освен Аз!..