Събудих се от сън, изпълнен с мечти.... И ето ме, осъзнах, че нищо не е каквото изглежда!
Може черешата да изглежда червена и сочна отвън, но отвътре тя е червива.... А изглеждаше толкова вкусна, докато си мислех за нея.
Може отстрани да изглежда, че един човек е щастлив, но отвътре да страда непрекъснато...
Да не може да се довери на никого, да не може поне веднъж да бъде истински.
Да плаче само, когато е сам, защото го е срам от другите... Да мечтае за неща, които знае, че няма да има... А всъщност би могъл да има.
Да отбягва останалите хора от страх, да не бъде наранен, защото хората са толкова жестоки... Да показва чувствата си само пред огледалото, защото то не би го осъдило...
Не е ли тъжно, когато откриеш този човек много по-близо, отколкото си мислил.... от другата страна на огледалото!!!