Защо се надявах, че ще мога истински да ти се доверя?
Трябваше да знам, че не мога да ти имам доверие,
но упорито отказвах да приема....
И сега аз съм си виновна, че отново ме боли!
Празнотата в мен се разширява и иска да ме погълне,
а аз вече не мога да я спра...
Това е краят на един прекалено дълъг живот,
това е моят край....
А казват, че този, който заслужава сълзите ти, никога не би те разплакал...
Ти така и не успя да ме разплачеш... Сълзите ми отдавна
се изчерпаха. Сега страдам само отвътре,
а там е още по-болезнено...
Душата ми се превърна в Ад. Просто искам да изчезна
Защо не спира болката... Искам да плача,
но усещам само как се задушавам...
задушавам се в собствените си неизплакани сълзи!
Но този път няма кой да ме утеши....
..................
Отивам си, искам само да ти кажа за последно
Благодаря ти ...... за болката!
