с всяка глътка въздух, която ме изпълва...
Вдишай......... Издишай........
Опитвам се да открия нещото, което да осмисли денят ми
и доста често го намирам, но то винаги бива премазано
от хорските крака ... или по-скоро от техните души!
Къде са всичките глупави супергерои, когато най-много ти трябват???Никой ли не вижда, че се задушавам; никой ли няма да ми помогне???
Протягам ръка,но тя е като глас в пустиня...... толкова самотна стърчи...
Или е било само насън?!
Вдишай......... Издишай........
Събуди се от ужасният кошмар, за да навлезеш в жестоката действителност!
Избягай от ужаса, за да влезеш в моят свят; в моята душа;
там, където вече не е останало нищо!
...........................Празно пространство.......................
Вдишай........ Изди..... О, по дяволите! Не ми се диша повече!
Искам да спра да дишам и с това да сложа край; точка!
Край! Но защо съм все още тук, защо все още дишам?
И защо ще продължавам да го правя и утре, и всеки следващ ден?
Защо ще продължавам да се задушавам и да страдам...?
