Но на кого всъщност му пука?!
Никой не може да разбере, че нещо в мен се променя,
че аз самата се променям, защото никой никога не ме е познавал;
никой не е виждал същността ми! Никой..... и никога....
Чак ми се плаче, когато чета това! Тези думи ме подтискат с категоричността си.
Никой.... Никога....
Никой.... Никога....
Никой.... Никога....
И все пак... може би... някой... някога... би го направил!
