Днес, един вид насила, ме наведоха на размисъл за това, колко може да понесе една личност. Докога можеш да търпиш и търпиш... и търпиш...
Даже можах да изпитам собствената си търпимост! И тя е доста... кратка! Даже хич я няма! Не знам дали аз съм се превърнала в "змия" и не мога да изтърпя никого, или просто всички са решили да ме дразнят по най-невъзможни начини!
Е, имаме си финалист! :\ Какво кара хората да мислят, че ще ги търпиш, независимо от всичко?!
Някои смятат, че това, че работят е едва ли не техният спасителен пояс... И при всеки спор така прословутата работа винаги излиза като оправдание на едва ли не всичко!

"Защо не си изчисти стаята?"
"Не мога, на работа съм!"

"Защо не си купи сама чаропи?"
"Не мога, на работа бях!"

"Защо не си занесеш сама курсовата работа?"
"Не мога, на работа съм!"

Е да, ама на мен ми омръзна да ми излизат насреща с все едно и също оправдание! Още повече, че причината за това постоянно "не мога" е съвсем друга!
И когато в крайна сметка си решил, че след толкова "много" работа ще има и най-сетненещо за, така да я нарека, "най-желаната придобивка", ти се излиза насреща с отговора... "Ами, не знам! Ами ако ми затрябват пари по-нататъка?" Аррргххх... Ето тук търпимостта ми свършва!
Честно казано, не знам дали някой ще разбере за какво точно става дума тук, но нещо ме човъркаше да го напиша!

"И само защото ходиш на работа, това означава ли, че всички трябва да те търпим?!"