Бавно и мъчително...
още един ангел умря!
В сърцето ми, в душата ми...
а може би просто някъде там,
където вече не остана нищо!

Само трупове...
Тъжни трупове, самотни трупове;
тъга, самота....
И от телата им изникна малко цвете,
плевел, който някой просто трябваше
да изтръгне; да стъпче!
И някой го направи!
"Благодаря...." Прошепна плевела
И се превърна в поредният труп
в малката гробница...
В малкото каменно сърце!