Аз пак стоях встрани и гледах как най-обикновени думи за един човек, се превръщат в сякаш смъртни обиди за друг...
Стоях встрани и всякаш нещата се случваха околомен, без да мога да направя нищо...
Без да мога да ги спра! Усещах как нещо в мен напира да им кажа да престанат... да изкрещя "Стига!"...
Но моето "Стига!" се изгуби някъде сред другите хиляди неща, които премълчах!
И този път пиша за това, не защото аз съм засегната от тези думи, а защото се замислих. Това е префектният сценарии на най-глупавото недоразумение!
На поредното най-глупаво недоразумение!
Всеки чува каквото си иска да чуе! Вижда, каквото иска да види! Знае, каквото иска да знае!
Но на никого не му пука, дали това има нещо общо с истината!
Да бе, защо просто да не си изкарам яда на първият срещнат?!
Yeah... why not?! No big deal!
Да, но тъй като обикновено аз съм този "първи срещнат"... It's big deal!
Хората са като в онзи филм - "Криворазбраната цивилизация" (брех... и аз знам някой български филм) ... Вечно някой нещо недочул; вечно някой нещо не разбрал, но винаги, винаги всеки се обижда!
Ами да, но на мен вече ми писна да се извинявам!
Извинявай, че ти взех гумичката!
Извинявай, че ти ядох с лъжичката!
Извинявай, че живея...

Няма да се извинявам повече!
Не дължа на никого обяснение; нито съм длъжна да давам отчет за действията си! Просто ми се иска когато кажа нещо, което идва от някъде дълбоко (може би от онова място...така де, сърцето), да го чуят и да го приемат така, както съм го казала...
А не да се превърнат в плод на нечие прекалено развинтено въобръжение!

Прекалено много ли искам?!