Винаги можеш да разбравих болката, но сърцето ти винаги ще я помни!

Винаги съм се чудила как хората толкова лекомислено обвиняват сърцето за болката от това, че си сам; от това, че никой не те обича! В крайна сметка никой ли не осъзнава, че то е просто орган и единствената болка, за която би могло да е виновно е ако някоя клапа не работи, или ако има дупки в стената на сърцето! (Тук се опитвам да бъда умна! Все пак и аз някога съм учила биология!)
То дори не е във формата на малките сладки сърчица, които всички сме рисували из тетрадките си! Много, многоо отдавна!
Всичко е просто плод на нечие подсъзнание; на нечие болно подсъзнание!
Хората винаги ги е било страх да нарекат нещата с истиснките им имена! Затова винаги използваме заместители! Думи, които ще оправдаят глупостта или по-скоро ината, които ни карат да живеем... или да не живеем!
...
А колко по-лесно е да обвиним него, вместо да признаем пред себе си!
Аз за себе си мога да кажа, че съм се родила с едно обикновено сърце, което не се интересува дали съм самотна и дали ми е тъжно! То просто си бие... и ще продължи да го прави въпреки че съм самотна и тъжна!
Последно искам да кажа, че не съм сигурна какво точно исках да кажа с написаното тук, но определено се чувствам малко по-добре!:)