не знам как се сетих за това място.... странно.
не знам дори как успях да го намеря! още по-странно.
слава богу че ги има компютрите, те помнят вичко онова, което ние забравяме.... или искаме да забравим
странно е и още как тези "блогове" карат хората да си изливат душите по тях... или просто да пишат разни глупости само и само някои да ги прочете, да ги съжали, да ги хареса...
може би затова аз винаги съм се чудила какво да пиша тук; с т р а н н о...
и все пак се радва че се намерихме отново
здравей!

Хай на всички!Знам че беше много отдавна последният път когато писах, дори когато се вяснах насам... Явно просто не съм била на прага на депресията скоро! Каква липса само!:)
Но сега след като вече е студено, гадно, мрачно, а и навън времето никак не е хубаво, сякаш силите за седене се вляха в мен!
Просто така, отнякъде....
В общи линии нямам какво толкова да кажа. Както обикновено просто си пиша някакви неща едновременно с мисълта, че някой ще ги прочете с надеждата, че все пак няма.
Затова на всички мои нещо като- и нещо като нечитатели, Здрасти! :)

Well it rains and it pours
when you're out on your own
If I crash on the couch,
can I sleep in my clothes
‘Cause I spent the night dancing,
I'm drunk I suppose
If it looks like I'm laughing
I'm really just asking to leave this alone
You're in time for the show
You're the one that I need
I'm the one that you loathe
You can watch me corrode
Like a beast in repose
Cause I love all the boys away
with the boys in the band
I've really been on a bender and it shows
So why don't you blow me
A kiss before she goes
Give me a shot to remember
And you can take all the pain away from me
Your kiss and I will surrender
The sharpest lives are deadliest to lead
A light to burn all the empires
So bright the sun is ashamed to rise and be
In love with all of these vampires
So you can leave like the sane abandoned me
There's a place in the dark where the animals go
You can take off your skin in the cannibal glow
Juliet loves the beat and the lust it commands
Drop the dagger and lather the blood on your hands, Romeo
I've really been on a bender and it shows
So why don't you blow me
A kiss before she goes
Give me a shot to remember
And you can take all the pain away from me
Your kiss and I will surrender
The sharpest lives are deadliest to lead
A light to burn all the empires
So bright the sun is ashamed to rise and be
In love with all of these vampires
So you can leave like the sane abandoned me
Give me a shot to remember
And you can take all the pain away from me
Your kiss and I will surrender
The sharpest lives are deadliest to lead
A light to burn all the empires
So bright the sun is ashamed to rise and be
In love with all of these vampires
So you can leave like the sane abandoned me

Всяка вечер се връщат. Все повече и повече.
Моята лична армия от малки, черни живи мъртъвци.
Те са тук. Винаги. Тук са когато заспивам, докато спя. А на сутринта, когато се събуждам, усещам как ме гледат.
Хиляди малки обвиняващи очички. И всякаш в тях виждам наяве всичките си несбъднати мечти; всичките неосъществени очаквания от мен.
Слава Богу, винаги ще има още някого, когото да разочароваш.
"Нищо не очаквам и пак съм разочарован"
.......
Попивам кръвта им, която всякаш е полепнала навсякъде; пропила е в стените, прозорците и дори в мен. Oпитвам се да я изтрия; търкам, търкам, докато открия там душата си. Някъде там, сред кръвта.
Обирам опустошените трупове, който стават все повече и повече... Но те остават завинаги там; завинаги тук; завинаги в сърцето ми.
И дори в съня си аз знам, че моята армия от малки живи мъртъвци бди над кошмарите ми!

"И прегърнала единствено си спасение - моят сладък електрически кабел, заспивам, страхувайки се, а доста често и надявайки се, да не се събудя от тази сладка електрическа прегръдка".

Днес
Ето, че сега започна всичко. Днес се случи за първи път.
Е, да случва се понякога...
Някой хора откриват, че имат крила, други, че могат да карат тревата да расте по-бързо, а трети (т.е. Аз) откриват за 1-ви път, че са луди, откачени и там какъвто синоним на куку се сещате.
Може би всичко започна с онзи сън. А може би по-скоро тръгна от братята с голи глави и онези бели чехли... Вече не с спомням много добре.
А може би, защото се опитваха да ме научат да играя белот, безуспешно разбира се, или там както се казваше.
Беше странно лято... Единственото, което си спомням са отделни неща. Все едно съм била отвлечена от извънземни любители на крушите и щипалките. Само дето не съм.
А още по-страно е, че се опитвам да го обесня пред напълно непознати хора (ако изобщо има такива, които да прочетат това)
.....
Абе общо взето странна работа.
Вчера си бях намислила да пиша за съвсем друго. Но просто днес се събудих и ... Някак си, не беше времето да говоря за луната и звездите... Само да кажа, че си го бях намислила много сладко (в зловещият смисъл, ако има такъв).
Та сега единственото, за което мога да мисля е това, колко откачени са хората. Имам чувството, че навсякъде съм обградена от ненормалници. Като се започне от семейството ми (абсолютни кукута) и се стигне до една Наркоманка и една убийца.
Те си знаят, надявам се.... :)
PS: Това днес, което съм сложила най-горе, всъщност трябваше да е денят, когато тези неща наистина станаха, но аз просто не си спомням кога точно беше той... Хихик :))

Събудих се сутринта с намерението, че днес ще напиша история за моят живот... Но ето, вече съм будна, а на ум не ми идва нищо смислено, което да мога да споделя.А и да имаше такова, то просто изпитвам онова доста познато ми чувство, че няма думи, с които да го опиша. Или просто аз не ги намирах.
Оглеждам се около себе си, и всякаш предметите около мен оживяваха. Защото всеки от тях беше спомен, всеки имаше своя собствена история. Обикновено тя беше тъжна. Равносметката на живота ми досега е, че след почти всяко мое взето решение, винаги съжалявам за взетият избор. Или просто се питам какво би станало, ако не бях постъпила така... Наречете ме страхлива, безотговорна, нерешителна...
Нищо няма да ме изненада. Няма да има нещо, което предварително да не съм чувала вече от майка си. Така де, човек би казал, че все още съм дете. И аз бих била напълно съгласна :)Само дето всички искат от мен да порастна, а аз просто не мога.
Странно как до навършането ти на определена възраст никой не се интересува от теб, а после изведнъж....
БУМ...
и ставаш всякаш център на вниманието. Хората очакват от теб като стигнеш до една определена възраст, вече да разбираш някой неща и да не питаш.
Както се досещате, хората грешат. И то много често.
И същевременно, много хора са просто плод на грешки.
Just like me...
Не че се оплаквам. Живота ми е гаден и аз се старая с всички сили да вгорча и този на поне още някой друг.
Обект No 1: Сестра ми...
Прекалено лесно. Самото ми същестуване е достатъчно за нея, за да и е гадно. Изобщо не можах да се проявя :) Засега не мога да се реша кой ще бъде следващият ми обект, затова се старая да разпръсквам "очарование" навсякъде.
Ами, общо взето това е съкратената история на моят живот. И единственото, което си припомням всяка нощ, преди да заспя, е:
"Споко, утре също ще бъде нощ!" :)

Сега няма да се опитвам да пълня главите на когото и да било с приказки за живота, смъртта, птичките, пчеличките и т.н. Защото не разбирам смисъла на никое от тях!
А съм сигурна, че родителите досттъчно са ви надували главата с обяснения, които много трудно могат да се нарекат разбираеми!
Правим се, че разбираме какво ни се говори, но в крайна сметка всеки си прави каквото и знае. И аз така!
Та, скоро незнайно защо, достигнах до извода, че един вид всички ние сме като стока, която може да се купува, продава, консумира и най-накрая изхвърля.
Кой за някой нова скъпа джаджа, кой за малко внимание, но всички ние искаме нещо,а хората до нас са склонни евентуално да дадат нещо в замяна.
Така де, бартер! И ако всички се престорим, че не е така, то няма да имаме проблеми с т. нар. съвест, която доста често се използва като извинение. А всъщност са доста малко хората, които наистина могат да е похвалят с такава. И аз не съм от тях :)
No big deal... Винаги мога да си купя такава.
И сега супер подходящо би било да туря закона за стоките, търсенето и предлагането, но тъй като в момента не си спомням какъв беше той, просто ще си замълча
.........................................
И като всяка стока, всеки си има срок на годност.
Всъщност точно от него тръгна цялата ми странно-глупаво-смешна теория, която за мое най-голямо съжаление няма да е сред великите постижения на този век. Нито пък на следващият.
И аз като представител на едно поколение, което може да се похвали, че е живяло в две последователни хилядолетия, искам да оставя нещо на света.
И тъй като това очевидно няма да е дете, ми се искаше да е нещо поне толкова безсмислено... опс, да де, смислено :)

Толкова за сега! Когато отново ми хрумне нещо достатъчно глупаво, като това, ще се постарая да го споделя :)