Днес
Ето, че сега започна всичко. Днес се случи за първи път.
Е, да случва се понякога...
Някой хора откриват, че имат крила, други, че могат да карат тревата да расте по-бързо, а трети (т.е. Аз) откриват за 1-ви път, че са луди, откачени и там какъвто синоним на куку се сещате.
Може би всичко започна с онзи сън. А може би по-скоро тръгна от братята с голи глави и онези бели чехли... Вече не с спомням много добре.
А може би, защото се опитваха да ме научат да играя белот, безуспешно разбира се, или там както се казваше.
Беше странно лято... Единственото, което си спомням са отделни неща. Все едно съм била отвлечена от извънземни любители на крушите и щипалките. Само дето не съм.
А още по-страно е, че се опитвам да го обесня пред напълно непознати хора (ако изобщо има такива, които да прочетат това)
.....
Абе общо взето странна работа.
Вчера си бях намислила да пиша за съвсем друго. Но просто днес се събудих и ... Някак си, не беше времето да говоря за луната и звездите... Само да кажа, че си го бях намислила много сладко (в зловещият смисъл, ако има такъв).
Та сега единственото, за което мога да мисля е това, колко откачени са хората. Имам чувството, че навсякъде съм обградена от ненормалници. Като се започне от семейството ми (абсолютни кукута) и се стигне до една Наркоманка и една убийца.
Те си знаят, надявам се.... :)
PS: Това днес, което съм сложила най-горе, всъщност трябваше да е денят, когато тези неща наистина станаха, но аз просто не си спомням кога точно беше той... Хихик :))

Събудих се сутринта с намерението, че днес ще напиша история за моят живот... Но ето, вече съм будна, а на ум не ми идва нищо смислено, което да мога да споделя.А и да имаше такова, то просто изпитвам онова доста познато ми чувство, че няма думи, с които да го опиша. Или просто аз не ги намирах.
Оглеждам се около себе си, и всякаш предметите около мен оживяваха. Защото всеки от тях беше спомен, всеки имаше своя собствена история. Обикновено тя беше тъжна. Равносметката на живота ми досега е, че след почти всяко мое взето решение, винаги съжалявам за взетият избор. Или просто се питам какво би станало, ако не бях постъпила така... Наречете ме страхлива, безотговорна, нерешителна...
Нищо няма да ме изненада. Няма да има нещо, което предварително да не съм чувала вече от майка си. Така де, човек би казал, че все още съм дете. И аз бих била напълно съгласна :)Само дето всички искат от мен да порастна, а аз просто не мога.
Странно как до навършането ти на определена възраст никой не се интересува от теб, а после изведнъж....
БУМ...
и ставаш всякаш център на вниманието. Хората очакват от теб като стигнеш до една определена възраст, вече да разбираш някой неща и да не питаш.
Както се досещате, хората грешат. И то много често.
И същевременно, много хора са просто плод на грешки.
Just like me...
Не че се оплаквам. Живота ми е гаден и аз се старая с всички сили да вгорча и този на поне още някой друг.
Обект No 1: Сестра ми...
Прекалено лесно. Самото ми същестуване е достатъчно за нея, за да и е гадно. Изобщо не можах да се проявя :) Засега не мога да се реша кой ще бъде следващият ми обект, затова се старая да разпръсквам "очарование" навсякъде.
Ами, общо взето това е съкратената история на моят живот. И единственото, което си припомням всяка нощ, преди да заспя, е:
"Споко, утре също ще бъде нощ!" :)