Написах си коментара, лог-нах се и коментарът ми вече беше изтрит. Сега да пиша нов коментар или да се опитам да възпроизведа стария.. грр.

Значи депресийка, а? Хм.
Удивлявам се като те чета,а и като съдя по себе си колко креативен може да бъде човек в депресията си. Особено аз преди,когато съм била в едно голямо блато на отчаяние, неудовлетворение и куп изпълнени с негативен смисъл думички.. та хващам химикалчето и докато и преподават литература примерно почвам да пиша, нещо в абстрактна форма, трето лице, 5то лице каквото дойде и после чета и се кефя. Болка клоняща към минус безкрайност. Обикаляш си дъното и се чудиш дали има и по-дълбоко?
Разни искрици там - нечие внимание пронизва тишината, уау, някой се сеща, че съществувам и малко радост и после липсата й направо ме вкарва.. по-надолу можеби.
Гадна работа. Напомня ми на рекламата по БиТиВи на смешните животни: хамстерът в клетка: "Нима има живот и оттатък?"

Много е странно, докато съм била в депресия, перманентна може би,помня, че ми харесваше. Може би, защото нямах друг избор - харесва ми или не все съм в гьола, затова по-добре да се кефя. Абе уж е така,ама това, което ми се въртеше из главата беше все бягство, жадуваният блян - да се махна от обстоятелствата, да променя среда, хора или каквото и да е с идеята, че всичко друго, каквото и да е,щом е разнообразие ще ме спаси.

Определено предишният коментар не беше такъв. Не знам защо го пиша това. Whatever, дръж се здраво.

пс картинката е екстра =)

• Posted at 3:11 сл.об. | By  jordanka