Сега няма да се опитвам да пълня главите на когото и да било с приказки за живота, смъртта, птичките, пчеличките и т.н. Защото не разбирам смисъла на никое от тях!
А съм сигурна, че родителите досттъчно са ви надували главата с обяснения, които много трудно могат да се нарекат разбираеми!
Правим се, че разбираме какво ни се говори, но в крайна сметка всеки си прави каквото и знае. И аз така!
Та, скоро незнайно защо, достигнах до извода, че един вид всички ние сме като стока, която може да се купува, продава, консумира и най-накрая изхвърля.
Кой за някой нова скъпа джаджа, кой за малко внимание, но всички ние искаме нещо,а хората до нас са склонни евентуално да дадат нещо в замяна.
Така де, бартер! И ако всички се престорим, че не е така, то няма да имаме проблеми с т. нар. съвест, която доста често се използва като извинение. А всъщност са доста малко хората, които наистина могат да е похвалят с такава. И аз не съм от тях :)
No big deal... Винаги мога да си купя такава.
И сега супер подходящо би било да туря закона за стоките, търсенето и предлагането, но тъй като в момента не си спомням какъв беше той, просто ще си замълча
.........................................
И като всяка стока, всеки си има срок на годност.
Всъщност точно от него тръгна цялата ми странно-глупаво-смешна теория, която за мое най-голямо съжаление няма да е сред великите постижения на този век. Нито пък на следващият.
И аз като представител на едно поколение, което може да се похвали, че е живяло в две последователни хилядолетия, искам да оставя нещо на света.
И тъй като това очевидно няма да е дете, ми се искаше да е нещо поне толкова безсмислено... опс, да де, смислено :)

Толкова за сега! Когато отново ми хрумне нещо достатъчно глупаво, като това, ще се постарая да го споделя :)