Винаги можеш да разбравих болката, но сърцето ти винаги ще я помни!

Винаги съм се чудила как хората толкова лекомислено обвиняват сърцето за болката от това, че си сам; от това, че никой не те обича! В крайна сметка никой ли не осъзнава, че то е просто орган и единствената болка, за която би могло да е виновно е ако някоя клапа не работи, или ако има дупки в стената на сърцето! (Тук се опитвам да бъда умна! Все пак и аз някога съм учила биология!)
То дори не е във формата на малките сладки сърчица, които всички сме рисували из тетрадките си! Много, многоо отдавна!
Всичко е просто плод на нечие подсъзнание; на нечие болно подсъзнание!
Хората винаги ги е било страх да нарекат нещата с истиснките им имена! Затова винаги използваме заместители! Думи, които ще оправдаят глупостта или по-скоро ината, които ни карат да живеем... или да не живеем!
...
А колко по-лесно е да обвиним него, вместо да признаем пред себе си!
Аз за себе си мога да кажа, че съм се родила с едно обикновено сърце, което не се интересува дали съм самотна и дали ми е тъжно! То просто си бие... и ще продължи да го прави въпреки че съм самотна и тъжна!
Последно искам да кажа, че не съм сигурна какво точно исках да кажа с написаното тук, но определено се чувствам малко по-добре!:)

Малкият слънчев лъч все пак успя да се промъкне сред мъглата и да освети едно неспокойно спящо лице...

Днес се събудих синя! Т. е. събудих се в синьо...
Накъде то и да се обърнех имаше само такова! Всякаш бях сменила моят малък розов затвор с друг не-толкова малък и син...
Не, това се оказа стаята на сестра ми! Позволено ми е да стъпвам в Светая светих само когато нея я няма... (и в неделя, когато двете гледаме поредната "Батман" серия)
Събудих се с много усилия... измих се и бях принудена да се насладя на поредното семейно посещение! Този път нямаше много жертви... Само едно или две тъпанчета, защото, когато звънят, някой хора всякаш забравят да спрат!
И аз, като дете на Коледа, очаквах някой да се заинтересова от мен! Наместих се удобно и се постарах да се включа в разговора, но чартежите и това, къде ще се сложи пералнята, нещо не са ми от любимите теми! Но пък идеално поле за изява на баща ми.
И дългоочакваният момент настъпи... получих моите 30 секунди слава! Толкова ми бяха отделени.
И те някак си странно бяха достатъчни! Никога не съм очаквала да се почувствам толкова добре... за толкова кратко време!
И всякаш нещо наистина се промени! Нямаше фойерверки, нито камбани, но имаше малко повече слънце от обиновено!
Изгря, изкачи се и напече... стопли малко светът.
И после пак се изгуби из мъглата!

PS: Не ми се търси да сложа картинка, но ако на някой все пак му се иска, просто да си представи Варна в 15:00ч на 26 ноември :)

Днес се събудих в едно от онези странни настроения...
Странно, като станах ми се стори, че това се дължи на факта, че се размазах върху възглавницата! Изглежда в просъница не са ми най-силните моменти! :/
Та, навярно това настроение се дължеше на факта, че отново останах съвсем сама в нетолкова голямата, но все пък доста тъмна и тъжна къща! Не искам някой хора да си направят погрешни заключения, че сестра ми ми липсва, но нещо определено го няма!
Скучно ми е да си седя вкъщи, въпреки че напоследък ме заливат с хиляди неща, кое от кое по-забавно - миене, чистене, гладене, готвене, миене, чистене и пак готвене!
Но все пак върха на всичко това са т. нар "разговори", който с всеки изминал ден стават все по-интересни! Ако изобщо има такива разговори!
Единственият... е, човек е твърде силно казно, но все пак, ... човек, с когото мога да си говоря постоянно е зайчето ни, ама то, откакто ме захапа за ръката, нещо не е много разговорливо! Тцтцтцтц...
Е, има и едно цвете, но то всякаш нещо не ме харесва! Всеки път щом се доближа до него, се оптва да ме издере или да ми изкара очите! Или може би това се дължи на факта, че буквално се завирам отгоре му?! Мммм, не! Надали!
Пък и не знам защо, но смисълът на живота напоследък нещо ми убягва! Леглото в крайна сметка може и да не е най-подходящото място да го търся, но така и така по цял ден съм в него...! :)
Може би, от всичко, което прочетохте досега, сте си направили заключение, че съм голямоооо мързелче и тотален плужек, както му викаме тука!
И сте абсолютно прави!
Но в моя защита ще кажа, че никой не е съвършен... освен, когато се усмихва!:))

Тъй като обикновено пиша тук, когато съм емоционално депресирана, тъжна или просто когато нямам какво друго да правя, този блог се превърна в "кошче за душевните ми отпадъци" (съжалявам за плагиятството относно това определение, но то описва нещата напълно точно и ясно).
В момента съм в такова състояние на душевна пустота, че колкото и да се старая да сътворя нещо привидно поносимо за четене, единственото, което излиза е омраза, омраза и пак омраза! Е, и малко разочарование!
Затова реших да не се мъча чак толкова и да напиша просто как се чувствам! Иска ми се да имах повече хубави неща, които да искам да споделя, но когато денят свърши се сещам само и единствено за това, колко гаден е животът!
Наскоро ме определиха като късметлийка! Странно, при положение, че цял живот съм се смятала за карък! Сега осъзнавам, че наистина съм късметлийка - имам си супер приятели, които ми се подиграват по-често, отколкото ми се иска... но затова си ги обичам! Имам си почти всичко!
И все пак съм типична асоциална личност, изпълнена с много горчивина!
...
Днес бях сигурна, че денят ще бъде гаден, мрачен и смотан, като последните 5 подобни на него! Но в крайна сметка сега той ми се струва някак по-светъл (въпреки че е нощ)!
Сега вече смятам да спра, защото това писане на нищо взе да става прекалено дълго и вероятно вече прекалено досадно за четене! :))
See ya!

Аз пак стоях встрани и гледах как най-обикновени думи за един човек, се превръщат в сякаш смъртни обиди за друг...
Стоях встрани и всякаш нещата се случваха околомен, без да мога да направя нищо...
Без да мога да ги спра! Усещах как нещо в мен напира да им кажа да престанат... да изкрещя "Стига!"...
Но моето "Стига!" се изгуби някъде сред другите хиляди неща, които премълчах!
И този път пиша за това, не защото аз съм засегната от тези думи, а защото се замислих. Това е префектният сценарии на най-глупавото недоразумение!
На поредното най-глупаво недоразумение!
Всеки чува каквото си иска да чуе! Вижда, каквото иска да види! Знае, каквото иска да знае!
Но на никого не му пука, дали това има нещо общо с истината!
Да бе, защо просто да не си изкарам яда на първият срещнат?!
Yeah... why not?! No big deal!
Да, но тъй като обикновено аз съм този "първи срещнат"... It's big deal!
Хората са като в онзи филм - "Криворазбраната цивилизация" (брех... и аз знам някой български филм) ... Вечно някой нещо недочул; вечно някой нещо не разбрал, но винаги, винаги всеки се обижда!
Ами да, но на мен вече ми писна да се извинявам!
Извинявай, че ти взех гумичката!
Извинявай, че ти ядох с лъжичката!
Извинявай, че живея...

Няма да се извинявам повече!
Не дължа на никого обяснение; нито съм длъжна да давам отчет за действията си! Просто ми се иска когато кажа нещо, което идва от някъде дълбоко (може би от онова място...така де, сърцето), да го чуят и да го приемат така, както съм го казала...
А не да се превърнат в плод на нечие прекалено развинтено въобръжение!

Прекалено много ли искам?!

Баси тъпото време...
Вали! Отново! Е, не отново навън, но тук, вътре вали пак!
Искам чадър! Искам дъждобран! Искам поне някаква смотана торбичка, която да захлупя на главата си!
Не че ми е нужна... защото днес, както и вчера, и онзи ден, ще си остана вкъщи!
Сама в къщи 4!
Е, винаги мога да си намеря какво да правя! Като например да обиколя апартамента няколко пъти! Но след 15 път, вече не виждам нищо, което да не съм видяла предните 14 пъти!
Веднъж чух да казват, че умният човек винаги намира какво да прави...
Ем, изненада, не съм явно чак толкова умна, колкото си мислех!
Няма какво друго да направя, освен да се скрия някъде... Там, където никой няма да намери, не че някой щеше да тръгне да ме търси... Защото никой не го е грижа!
Ами и мен не ме е грижа също!
Ще запълня остатъка от деня с лентяйстване (както обикновено), ще легна на пода до прозореца и ще се опитам да се насладя на слънцето, което всъщност го няма! Ще отворя прозореца и от вън ще влезе не обичайната пчела, която да ме атакува нощем, а една пеперуда! Ще кацне на ръката ми... е, може би не!
Но би го направила, ако си го представя! :)