Всеки път, като го видя, се усмихвам! Дано да успее да усмихне и някой друг! :))))
Smile!
понеделник, октомври 30, 2006
Ore : 3:29 сл.об.
Ore : 3:29 сл.об.
Просто поредната тъпня...
Ore : 3:08 сл.об.
Животът ми е пародия, и то явно на много скучен филм!
Главните герой в него са:
40-годишна байкърка с нулево чувство за равновесие - Майка
Тревопасен динозавър с мания за величие - Сис
Вдетинено 45-годишно мрънкало - Татко
и
разхвърляна 19-годишна безработна - Аз!
Епизод № 124356
по идея на: Майка и Татко в резултат на някоя пиянска вечер...
сценарист и режисьор: Всемогъщият!
И днес като всеки ден се събудих, защото се уморих да спя! А не ми се искаше! Сънувах такъв хубав сън... Е, станах!
Времето до обяд прекарах в успешни опити отново да си докажа, че вършенето на нищо всъщност е много лесно! И ето на - майка се прибра!
Ще ви спестя нейните "ритуали" по простата причина, че са ми толкова до болка познати, че дори не ми се пише за тях! И отново започнаха ежедневното натякване и въпроси, на които аз отговарям с по едно лаконично "Да" или "Не", колкото да си осигуря що годе нормален живот... до утре по същото време!
И така, почти целият останал следобед лежа на пода в стаята си в опити да установя защо мечето с барабаните лежи на пода, а аз все го подминавам с безразличие; защо единствената картина в стаята ми лежи на шкафа и защо на вратата на гардероба ми е закачен календар от 2004-та година?!
Е, не успях да намеря отговорите на тези въпроси :)), но разбрах поне едно: понякога ми беше ужасно досадно да гледам все същият филм всеки ден...
Затова просто ще се възползвам, че имаме кабелна, и ще си пусна друг!
PS: Не съм включила Сис и бащата, защото нямаше да ми стигне мястото да ги опиша.... Те са уникални! :P
И така, почти целият останал следобед лежа на пода в стаята си в опити да установя защо мечето с барабаните лежи на пода, а аз все го подминавам с безразличие; защо единствената картина в стаята ми лежи на шкафа и защо на вратата на гардероба ми е закачен календар от 2004-та година?!
Е, не успях да намеря отговорите на тези въпроси :)), но разбрах поне едно: понякога ми беше ужасно досадно да гледам все същият филм всеки ден...
Затова просто ще се възползвам, че имаме кабелна, и ще си пусна друг!
PS: Не съм включила Сис и бащата, защото нямаше да ми стигне мястото да ги опиша.... Те са уникални! :P
Аррргххх...
неделя, октомври 29, 2006
Ore : 7:55 сл.об.
Ore : 7:55 сл.об.
Днес, един вид насила, ме наведоха на размисъл за това, колко може да понесе една личност. Докога можеш да търпиш и търпиш... и търпиш...
Даже можах да изпитам собствената си търпимост! И тя е доста... кратка! Даже хич я няма! Не знам дали аз съм се превърнала в "змия" и не мога да изтърпя никого, или просто всички са решили да ме дразнят по най-невъзможни начини!
Е, имаме си финалист! :\ Какво кара хората да мислят, че ще ги търпиш, независимо от всичко?!
Някои смятат, че това, че работят е едва ли не техният спасителен пояс... И при всеки спор така прословутата работа винаги излиза като оправдание на едва ли не всичко!
"Защо не си изчисти стаята?"
"Не мога, на работа съм!"
"Защо не си купи сама чаропи?"
"Не мога, на работа бях!"
"Защо не си занесеш сама курсовата работа?"
"Не мога, на работа съм!"
Е да, ама на мен ми омръзна да ми излизат насреща с все едно и също оправдание! Още повече, че причината за това постоянно "не мога" е съвсем друга!
И когато в крайна сметка си решил, че след толкова "много" работа ще има и най-сетненещо за, така да я нарека, "най-желаната придобивка", ти се излиза насреща с отговора... "Ами, не знам! Ами ако ми затрябват пари по-нататъка?" Аррргххх... Ето тук търпимостта ми свършва!
Честно казано, не знам дали някой ще разбере за какво точно става дума тук, но нещо ме човъркаше да го напиша!
"И само защото ходиш на работа, това означава ли, че всички трябва да те търпим?!"
Даже можах да изпитам собствената си търпимост! И тя е доста... кратка! Даже хич я няма! Не знам дали аз съм се превърнала в "змия" и не мога да изтърпя никого, или просто всички са решили да ме дразнят по най-невъзможни начини!
Е, имаме си финалист! :\ Какво кара хората да мислят, че ще ги търпиш, независимо от всичко?!
Някои смятат, че това, че работят е едва ли не техният спасителен пояс... И при всеки спор така прословутата работа винаги излиза като оправдание на едва ли не всичко!
"Защо не си изчисти стаята?"
"Не мога, на работа съм!"
"Защо не си купи сама чаропи?"
"Не мога, на работа бях!"
"Защо не си занесеш сама курсовата работа?"
"Не мога, на работа съм!"
Е да, ама на мен ми омръзна да ми излизат насреща с все едно и също оправдание! Още повече, че причината за това постоянно "не мога" е съвсем друга!
И когато в крайна сметка си решил, че след толкова "много" работа ще има и най-сетненещо за, така да я нарека, "най-желаната придобивка", ти се излиза насреща с отговора... "Ами, не знам! Ами ако ми затрябват пари по-нататъка?" Аррргххх... Ето тук търпимостта ми свършва!
Честно казано, не знам дали някой ще разбере за какво точно става дума тук, но нещо ме човъркаше да го напиша!
"И само защото ходиш на работа, това означава ли, че всички трябва да те търпим?!"
Трябват ми слънчеви очила..., но ми дайте розови!
Ore : 7:52 сл.об.
Малкото светлина, която влизаше през щорите и въпреки тях,
всякаш озари кочинката, която наричам свой дом!
Е, вярно... озари доста прах и намачкани дрехи,
които се въргалят по пода, но този прах и тези дрехи са си мои!
И за първи път осъзнах какво значи да си имаш нещо твое... само твое!
Място, където да се чувстваш добре!
Толкова типично в мой стил - на пода се въргаляха 2 книги, няколко
хартийки и една рисунка (сорка Ил, ще я прибера все някога).
Толкова приветливо и уютно със своята разхвърленост!
А на тавана... имах моето малко небе!
Е, звездите не бяха истински, а пластмасови и бяха залепени
с лепило "Рила" за боята...
Но пък всяка вечер те грееха... и то само за мен!
И така... седя си аз тук, т.е. лежа си аз на пода, опитвайки се
да игнорирам странните движения и звуци, идващи от майка ми,
както и крещящите навън деца, и пиша това!
А и тях винаги мога да ги оставя ако не вън от стаята си,
то поне вън от съзнанието си! То и без това е малко...
Там има място само за мен!
Лежа и си представям...
Лежа и си спомням...
Лежа и си мечтая...
Просто си лежа...
Искаш ли да видиш моите звезди?!
всякаш озари кочинката, която наричам свой дом!
Е, вярно... озари доста прах и намачкани дрехи,
които се въргалят по пода, но този прах и тези дрехи са си мои!
И за първи път осъзнах какво значи да си имаш нещо твое... само твое!
Място, където да се чувстваш добре!
Толкова типично в мой стил - на пода се въргаляха 2 книги, няколко
хартийки и една рисунка (сорка Ил, ще я прибера все някога).
Толкова приветливо и уютно със своята разхвърленост!
А на тавана... имах моето малко небе!
Е, звездите не бяха истински, а пластмасови и бяха залепени
с лепило "Рила" за боята...
Но пък всяка вечер те грееха... и то само за мен!
И така... седя си аз тук, т.е. лежа си аз на пода, опитвайки се
да игнорирам странните движения и звуци, идващи от майка ми,
както и крещящите навън деца, и пиша това!
А и тях винаги мога да ги оставя ако не вън от стаята си,
то поне вън от съзнанието си! То и без това е малко...
Там има място само за мен!
Лежа и си представям...
Лежа и си спомням...
Лежа и си мечтая...
Просто си лежа...
Искаш ли да видиш моите звезди?!
Първата малка скъпоценна
сряда, октомври 25, 2006
Ore : 10:54 пр.об.
Ore : 10:54 пр.об.
Тя се плъзна
бавно
по гладката повърхност
всякаш галеше,
а всъщност
оставяше дълбоки следи след себе си;
криволичеше,
всякаш не искаше и тя
да се изгуби в "някъде"-то;
всякаш никога
нямаше да стигне...
Тя беше като огледало,
което отразява чувствата ти,
но всъщност не съдържаше
нищо друго освен нищота...
Тя беше bigsmall - малка...
и все пак толкова голяма!
Една мечта и една илюзия!
Всеки път тя изминаваше
едно и също разстояние,
но поемаше по различни пътеки...
Но тя винаги оставаше
неосъществена -
не успяваше да стигне
до едно несъществуващо сърце,
за да докаже,
че то съществува...
Тя беше първата малка скъпоценна...
А.... ето!
Още една скъпоценна!
И още една...
И още...
бавно
по гладката повърхност
всякаш галеше,
а всъщност
оставяше дълбоки следи след себе си;
криволичеше,
всякаш не искаше и тя
да се изгуби в "някъде"-то;
всякаш никога
нямаше да стигне...
Тя беше като огледало,
което отразява чувствата ти,
но всъщност не съдържаше
нищо друго освен нищота...
Тя беше bigsmall - малка...
и все пак толкова голяма!
Една мечта и една илюзия!
Всеки път тя изминаваше
едно и също разстояние,
но поемаше по различни пътеки...
Но тя винаги оставаше
неосъществена -
не успяваше да стигне
до едно несъществуващо сърце,
за да докаже,
че то съществува...
Тя беше първата малка скъпоценна...
А.... ето!
Още една скъпоценна!
И още една...
И още...
Част 2-ра
неделя, октомври 22, 2006
Ore : 1:56 сл.об.
Ore : 1:56 сл.об.
6-та степен: Да залеят новият ти телефон с топло мляко с карамел.../ Да ти го откраднат на абитуриентският ти бал!
Следва продължение
PS: Просто сега не мога се сетя за други издънки! А тази беше специално поръчана :)
На мен ми пука?!
петък, октомври 20, 2006
Ore : 8:46 сл.об.
Ore : 8:46 сл.об.
Не ми се искаше да пиша точно за това тук, но просто.... видяното беше направо подигравка с хората, в личност с мен! Рекламата, в която се подканват все повече и повече хора да отидат да гласуват... Накрая тя завършва с "На мен ми пука".
Отначало не можах да разбера защо, всеки път като я видя нещо в мен всякаш се преобръща... Но днес най-сетне реших да размисля над това.
И сега съм още по-отчаяна от живота от преди!
Не мога да разбера как някой хора имат нахалството да кажат, че им пука, когато не е така! А дори и да е, защо винаги се сещат, когато настане време за избори?!
Как всички кметове решават да направят нещо за градовете си в годината на изборите?!
Защо съвестта на хората се появява и изчезва, когато им е удобно?!
Напоследък опитвам да сдържам емоциите си, но някой неща просто преливат чашата...
Просто се задушавам, защото виждам тъпите им ухилени лица, които ми обещават едва ли не целият свят... а всякаш никой друг не ги вижда...
Абе хора, вие слепи ли сте???? Събудете се!
Как да повярвам, че на някого наистина му пука, когато с нищо не е показал, че е така.
Защо не се сетят, че им пука, когато си хвърлят отпадаците на улицата; когато чупят и трошат малко по малко града.... и живота на всички ни?!
Омръзна ми вече непознати да ми казват, че ги интересува какво ще стане с мен. Омръзна ми от лицемери! Иска ми се да съм пак дете и никой да не си прави труда да ме убеждава, че моето щастие е от значение за някого.... освен за мен самата!
"На мен ми пука!"... Бухаххахаххах! Не ме карайте да се смея...
PS:Все пак от този блог имало някаква полза... Чувствам, че ми олекна, въпреки че не можах точно да опиша чувствата си. Поне добихте известна представа :)
Отначало не можах да разбера защо, всеки път като я видя нещо в мен всякаш се преобръща... Но днес най-сетне реших да размисля над това.
И сега съм още по-отчаяна от живота от преди!
Не мога да разбера как някой хора имат нахалството да кажат, че им пука, когато не е така! А дори и да е, защо винаги се сещат, когато настане време за избори?!
Как всички кметове решават да направят нещо за градовете си в годината на изборите?!
Защо съвестта на хората се появява и изчезва, когато им е удобно?!
Напоследък опитвам да сдържам емоциите си, но някой неща просто преливат чашата...
Просто се задушавам, защото виждам тъпите им ухилени лица, които ми обещават едва ли не целият свят... а всякаш никой друг не ги вижда...
Абе хора, вие слепи ли сте???? Събудете се!
Как да повярвам, че на някого наистина му пука, когато с нищо не е показал, че е така.
Защо не се сетят, че им пука, когато си хвърлят отпадаците на улицата; когато чупят и трошат малко по малко града.... и живота на всички ни?!
Омръзна ми вече непознати да ми казват, че ги интересува какво ще стане с мен. Омръзна ми от лицемери! Иска ми се да съм пак дете и никой да не си прави труда да ме убеждава, че моето щастие е от значение за някого.... освен за мен самата!
"На мен ми пука!"... Бухаххахаххах! Не ме карайте да се смея...
PS:Все пак от този блог имало някаква полза... Чувствам, че ми олекна, въпреки че не можах точно да опиша чувствата си. Поне добихте известна представа :)
Blood
Ore : 4:58 сл.об.
I lie here broken, drenched in blood,
My life in pools, my soul a flood,
My heart is now my enemy,
With every beat, it's leaving me.
It hurts to breathe, it hurts to cry,
My heart is open to the sky,
Emptying my ruined shell,
Each beat, eternity in hell.
I pray for death, I want release,
To sleep for ever, rest in peace,
But drowning in my blood I stay,
I want release, for death I pray.
Blood as black as night emerges,
My heart my broken body purges,
I feel my life returning, healing,
With all the tragedy of feeling.
My life in pools, my soul a flood,
My heart is now my enemy,
With every beat, it's leaving me.
It hurts to breathe, it hurts to cry,
My heart is open to the sky,
Emptying my ruined shell,
Each beat, eternity in hell.
I pray for death, I want release,
To sleep for ever, rest in peace,
But drowning in my blood I stay,
I want release, for death I pray.
Blood as black as night emerges,My heart my broken body purges,
I feel my life returning, healing,
With all the tragedy of feeling.
Морето не винаги е синьо, а планините не винаги зелени!
вторник, октомври 17, 2006
Ore : 9:57 сл.об.
Ore : 9:57 сл.об.
Реших да ви запозная с моята скала на къръкщината! :)))
Enjoy!
1-ва степен: излизаш на чист въздух за първи път от една седмица и то вали... Cool...
2-ра степен: слизаш от автобус посред зимата и се хлъзваш и падаш!/Подхлъзваш се на лимонена кора, замаскирана сред листата...
3-та степен: Изпускаш си сополивата кърпичка/5-те лева в кана със сок!
4-та степен: Разхождаш се с нова блуза и няколко чайки и едно, две врабчета решават да се ..... на нея!
5-та степен: Купуваш си кецове Converse за 150 лв. Слагаш ги, слизаш по стълбите към вратата и сеспъваш! Е, нищо само се поообелиха; излизаш навън и понеже бързаш, се спъваш в един камък... Като ще е гарга, да е рошава, казват хората! Продължаваш нататък! Купуваш си сладолед, и опаааа... има капнало на кецовете! Айде карай! Минава едно известно време и виждаш, че едно врабче и две чайки са се изтаковали отгоре им. Живота вече започва да ти се струва гаден! Продължаваш с последни усилия... вървиш си из центъра и некво куче захапва кеца...... Е, тва вече.... Грррррр....
...
А сега кажете, Isn't life just great!
PS: Всички прилики с действителни лица и събития са напълно НЕслучайни! Ххахаххаха :)))
Just another day
петък, октомври 13, 2006
Ore : 9:37 сл.об.
Ore : 9:37 сл.об.
Здравейте, на всички, които ме познават! А на останалите, просто....
Това е поредният ми опит да напиша в този смотан блог най-сетне нещо весело! Не, че никога не съм щастлива, но просто сядам да пиша тук, когато се случи нещо наистина гадно... Когато ми е кофти! А днес като по чудо не ми е!
Така де, искаше ми се поне веднъж да споделя с останалите и нещо хубаво! И ето на, споделям! Днес беше един хубав ден...
Не мога да разбера защо, няма определена причина, просто стечение на обстоятелствата!
Искам да благодаря на тези, които бяха с мен днес!
Bloody bitches, I love ya!
Та.... май това беше! Друг път няма да има сигурно нещо подобно тук! Беше ми доста трудно да измисля и това!
Не ми е типично... :)))) Така де!
Enigma
събота, октомври 07, 2006
Ore : 8:53 сл.об.
Ore : 8:53 сл.об.
Do we know how to get the message across
We turn the lights off to find a way out
It's hard to get through to grasp what was lost
Don't turn the light off and leave me in the dark
Hey, I'm pleading, my soul is bleeding
I don't want to be left alone, not when I'm right next to you
What are you thinking, it's so misleading
Is it not for me to know, I think it's just hard for you to show
We never spoke in the words that we want
We never spoke in the words that we want
We turn the lights off to find a way out
We've never chosen to keep what we've got
Don't turn the light off and leave me in the dark
I thought it would be nice to lie down and close my eyes
I thought it would be nice to lie down and close my eyes
It never occurred to me that I am already asleep
.....................
Don't be the one to be let go
Don't be the one to be let go
Don't be the one to be alone
