As you can see, when you look at me, I'm pieces of what I used to be.
It's easier if you don't see me standing on my own two feet.
I'm taller when I sit here still, you ask are all my dreams fulfilled.
They made me a heart of steel, the kind the bullets cannot see
Nothing's what it seems to be,I'm a replica, I'm a replica
Empty shell inside of me I'm not myself, I'm a replica of me...
The light is green, my slate is clean, new life to fillthe hole in me.
I had no name, last December, Christmas Eve I can't remember.
I was in a constant pain, I saw your shadow in the rain.
I painted all your pigeons red, I wish I had stayed home instead.
Are you gonna leave me now, when it is all over
Are you gonna leave me, is my world now over...
Raising from the place I've been, and trying to keep
my home base clean. Now I'm here and won't go back believe.
I fall asleep and dream a dream, I'm floating in the
silent stream. No-one placing blame on me
But nothing's what it seems to be, yeah.
Nothing's what it seems to be, I'm a replica, I'm a replica
Empty shell inside of me I'm not myself, I'm a replica of me....

Събудих се от сън, изпълнен с мечти.... И ето ме, осъзнах, че нищо не е каквото изглежда!
Може черешата да изглежда червена и сочна отвън, но отвътре тя е червива.... А изглеждаше толкова вкусна, докато си мислех за нея.
Може отстрани да изглежда, че един човек е щастлив, но отвътре да страда непрекъснато...
Да не може да се довери на никого, да не може поне веднъж да бъде истински.
Да плаче само, когато е сам, защото го е срам от другите... Да мечтае за неща, които знае, че няма да има... А всъщност би могъл да има.
Да отбягва останалите хора от страх, да не бъде наранен, защото хората са толкова жестоки... Да показва чувствата си само пред огледалото, защото то не би го осъдило...
Не е ли тъжно, когато откриеш този човек много по-близо, отколкото си мислил.... от другата страна на огледалото!!!

Животът ми е Ад!
И то, защото ти го направи такъв!
Ти ме създаде, а после ме отритна като непотребна вещ...
Ти ме гледаше мило, а после само с омраза...
Ти се грижи за мен, а сега не искаш да ме погледнеш...
Ти си от най-близките ми хора, а всъщност те чувствам ужасно далечен...
И винаги се питам аз ли съм виновна, че не ме обичаш.... Няма ли начин всичко да е както беше преди... Защо постоянно ме нараняваш...
И си отговарям... Да, аз съм виновна, защото не станах това, което ти искаше да бъда... Няма как всичко да е като преди, защото тогава все още не знаех кой си всъщност... Аз съм причината, че постоянно ме нараняваш.... защото все още сляпо и глупаво вярвам, че можеш да бъдеш истински човек....
Както обикновено....моя грешка!

Смъртта ще дойде, но аз ще я посрещна с разтворени обятия,
защото тя ще сложи край на нещото, което се стремях да нарека живот!
И няма страх и никаква омраза, а цялата ми болка се събра в една сълза;
смъртта ще ми даде целувката на Рая, а аз ще й отвърна с истинска любов!
Ще преоткрия сърцето си чисто и цяло, ще заживея отново, но чак след смъртта.
Ще се усмихна на тъжното минало вяло и ще си тръгна, а след мен ще остане.....
СТУДЪТ!

Мразя те, защото си такава
мразя се, защото съм и аз
искам да избягам, но не мога
затова единствено ще изкрещя без глас...

Ааааааааааааа!

Млъкни! Не искам да те слушам
и без това говориш винаги лъжи
и ти, и тя и той сте все едно и също...
Нищо, никой ... и все пак ме боли!

И няма повече да плача,
защото не заслужаваш ни една сълза;
ще ти обърна гръб и ще се махна,
а ти си остани сама.... САМА!!!

Стоя и гледам момичето с червената коса. А тя е обърнала гръб на всички и е толкова безразлична. Към мен, към останалите, които я гледат, към цялият свят.
И все пак от нея лъха болка. Тя не говори, но очите й казват повече от всички думи; гледа в нищото, но аз знам, че търси някого с поглед...
И пак стоя и гледам момичето с червената коса..... А вятърът си играе с малките й къдрици.
Опитвам се да я достигна, но не мога... Колкото и да се приближавам, тя е все така далече ... в мислите си!
И не устоях.... отидох и я прегърнах! Исках да я утеша, да й помогна, но усетих само още по-силно колко голяма всъщност е болката й......

Ти виждал ли си как угасват птиците?
Как смърт простора им краде.
Викът изтръгнат от зениците
как жегва прозаичното небе.
Ти виждал ли си с него как разделят се?
Безмълвно и със толкова тъга.
Като човек прегазил изневерите
на чувствата, на мисълта.
Това е сигурно играта на природата,
която следва своя вечен кръговрат.
Във който птиците - тъй както хората
изгряват и угасват в този свят.
Но аз не искам той да ме премаже
едва в зората на щастливия ми път.
И ако времето реши да ме накаже,
то нека бъде с птича смърт.

Кожата ми е като карта,
показваща къде някога беше сърцето ми
и не мога да скрия знаците,
но това не е нещо лошо...
Затова събарям стената около себе си
захвърлям всички защити долу при дрехите ми
уча се да падам,
без защитна мрежа, която да
омекоти удара.
Лесно ранима съм
така че бъди нежен с мен
Ти оставяш знак след себе си
като сърце, издълбано на кората на дърво
Лесно ранима съм
Не можеш да надраскаш повърхността
без да ме премeстиш, лесно
Така лесно ранима съм

Намерих отпечатъците ти
по винената чаша...
И се питам, дали осъзнаваше,
че си ги оставил по цялото ми сърце
Но ако никого не направя този скок на доверие
няма да разбера
Затова се уча да падам,
без защитна мрежа, която да
омекоти удара.

Запомни, че всеки, който те докосне
може да те нарани или излекува
Всеки, който стигне до теб
може да те обича или изостави...

Така че, бъди нежен....

Ще се препъна по пътя или ти ще ме спънеш?
Ще срещна трудности или ти ще ми заложиш капани?
Ще продължа напред или ти ще ме задържиш?
Ще имам желание за живот или ти ще ми го отнемеш?
Ще ме прегърнеш ли или ще ми обърнеш гръб?
Ще ме усмихнеш или ще ме накараш да плача?
Ще ме оставиш ли да живея или ще ме убиеш?

Все още не мога да преценя кое всъщност е по-доброто! Търся отговори, а намирам само все повече и повече въпроси... Единственото, което знам е, че любовта не съществува, а ако съществува, то защо е толкова жестока..?
Хората уж обичат, но всъщност мразят повече. Уж вярват, а всъщност са атеисти. Не могат да се грижат за другите, защото се интересуват само от себе си!
Не могат да бъдат силни, защото слабостта им е генетично заложена...
Не обичат да мислят, защото им е по-лесно друг да решава вместо тях.
Жестоки са, много често дори зли... И аз съм една от тях!
Страх ме е не само от другите хората, но и от самата мен! Страх ме е от светът, който ме заобикаля; от изкуствените усмивки на хората....
Страх ме е да живея!
Няма ли кой да ме избави от това страдание....?

Ich werde in die Tannen gehen
Dahin wo ich sie zuletzt gesehen
Doch der Abend wirft ein Tuch aufs Land
und auf die Wege hinterm Waldesrand
Und der Wald er steht so schwarz und leer
Weh mir, oh weh
Und die Vögel singen nicht mehr
Ohne dich kann ich nicht sein
Ohne dich
Mit dir bin ich auch allein
Ohne dich
Ohne dich zähl ich die Stunden ohne dich
Mit dir stehen die Sekunden
Lohnen nicht
Auf den Ästen in den Gräben
ist es nun still und ohne Leben
Und das Atmen fällt mir ach so schwer
Weh mir, oh weh
Und die Vögel singen nicht mehr
Ohne dich kann ich nicht sein
Ohne dich
Mit dir bin ich auch allein
Ohne dich
Ohne dich zähl ich die Stunden ohne dich
Mit dir stehen die Sekunden
Lohnen nicht ohne dich

Засега няма да има превод, защото не всичко ми е ясно от текста, но до няколко дни ще се постарая да сложа....

Всичко, което знам е, че нищо
не е такова, каквото изглежда.
Но колкото повече раста, все по-малко знам
Живяла съм толкова много животи,
въпреки че не съм стара.
И колкото повече виждам, по-малко раста
Колкото по-малко имам,
толкова повече давам.
И тогава те виждам да стоиш там
искайки повече от мен, а всичко,
което мога да направя е да опитам.
Иска ми се да не съм видяла
толкова много от реалността
и всички реални хора, които не са
всъщност никак истински.
Колкото повече научавам, толкова повече плача
Като казах сбогом на живота,
който смятах, че е определен за мен!
Ще се опитаме да се върнем назад
Всички отминали моменти
и да ги накараме да останат.
Никога няма да бъдем всичко,
което искаме другият да бъде
и това е прекрасно, това е животът
Това си ти, скъпи
Това съм аз
Това сме ние
Свободни
За любов
Свободни в любовта!

Думите като насилието разкъсват тишината
Нахлуват неканени в моят малък свят
Боли ме, пронизва ме
Не можеш ли да разбереш, о малко момиче
Oбещанията се дават, за да бъдат нарушавани
чувствата са дълбоки, а думите банални
насладата остава, както и болката
думите са безсмислени и лесно се забравят.
Всичко, което съм искал
и всичко от което съм се нуждаел
е тук, в ръцете ми
Думите са излишни,
те само могат да вредят

Наслади се на тишината..... с мен!

Догоних те. Във моя несънуван сън.
Достигнах те. Стоя сега на прага.
Пусни ме. Не оставяй ме отвън -
самотата от това не ще пострада.

Донесох ти подарък - цял чувал
събрах във него цялата си същност
(На кой му пука кой кому е дал,
на кой ми пука, че сега съм тъжна?)
Почуках, позвъних, приседнах.
Знам, ти тук си, трябва малко време.
Дали през малкото прозорче да погледна?
Дали подаръка ми ще приемеш?
И скрита в ъгъла на къщичка-илюзия
усещам вятъра нашепва ми въпрос:
Ти сигурна ли си, че пак не си изгубила
онези твои вяра и любов?

........
И облаци събра над мене той,
приятелски прегърна ме студа
и в този слънчев летен зной
от очите неусетно заваля.
Тръгвам си. Последен поглед плах.
Понесла свойта същност на гърба,
пред твоя дълго търсен праг
оставих шепа истинска тъга.

I just want to take you away from everyone
And keep you stashed under my pillow
And then I'd take you out simply for my own pleasure
And wear you when the occasions special
Then I'd put you on like a diamond
So I can sparkle and be the envy of my friends
I'd proudly hold the leash that I'd have you on
So you can't stray and follow me around all day
It's too late now
I don't think it can fade
It's too real now
Fulfillment just adds fuel to the blaze
Compulsion has stained me
I'm nervously cradling our young love, without known limits love
Like a butterfly cupped in my hands
I peek in to see beauty trapped
Confined it flutters
Then it leaves behind colorful dust
To remind me of the special times we've spent
But of course it has to leave my clutch
But enough's never enough to make a dent
It's too late now
I don't think it can fade
It's too real now
Fulfillment just adds fuel to the blaze
And in time it will end
And there really isn't hope for the two of us
But right now I give in...

......Най-напред тя свали дрехите си, защото крилете й бяха много слаби и тя не можеше да повдигне тази допълнителна тежест. Гаснещата на запад светлина очерта изящната и фигурка.
Когато я гледах, чувствах се като предизвикващ отвращение великан, а аз не съм чак толкова едър мъж. Тя коленичи край пътя и наведе глава към земята, произнасяйки ритуалните думи... Тя стоеше с гръб към мен. Тънките й криле трептяха, изпълваха се с живот, повдигаха се като развяващо се на вятъра наметало.
Аз не можех да разбера как тези криле успяваха да повдигнат даже толкова леко телце, като нейното. Това не бяха криле на ястреб, те бяха криле на пеперуда, целите в тънки жилки, прозрачни, изпъстрени тук там с абаносови, тюркоазени и алени пигментни петна.
Тя се изправи: подхвана вятъра с крилете си, издигна се на няколко фута. Остана на тази височина между небето и земята, а крилете й лудо биеха във въздуха. Нощта още не беше съвсем настъпила, а нейните криле бяха нощни криле. През деня тя изобщо не би могла да полети, защото чудовищното налягане на слънчевите лъчи
щеше моментално да я отхвърли към земята. Сега, на границата между вечерта и нощта, не беше най-доброто време за полет. Ръцете й биеха във въздуха, като че ли да помогнат на крилете; малкото й заострено личице замръзна съсредоточено, на тънките й устни бяха думите на нейният съюз. Тя се сгъна на две, след това
рязко се изправи, започна бавно да се преобръща и отведнъж се издигна хоризонтално, с лицето надолу, а крилете й биеха по въздуха. Ето на! Евлуела! Ето!
Тя изеднъж се озова във висините, като че ли единствено само с волята си победи все още блестящата на небето светлина.
...........
Тя беше вече високо в небето. Тя кръжеше, рееше се, пикираше, правеше пируети, танцуваше... Дългите й черни коси бяха готови да се отскубнат от главата й. Тялото й се оказа случаен придатък към тези огромни криле, които се преливаха и блестяха, трептяха и сияеха в нощта. Тя литна още по-високо нагоре,
наслаждавайки се, че се е откъснала от плена на земното притегляне, като ме караше все повече да чувствам своята прикованост към земята......

Всеки ден, в светът около нас
истински ангели вършат това, което трябва...
и носят повече усмивки на хората около тях
Истинските ангели строят мостове, вместо стени
Те не си играят на криеница с истината
Те правят каквото могат, за да ти помогнат.
Истинските ангели разбират трудностите
И ти помагат, когато се съмняваш
Те не държат другите да отговарят
на определени стандартите
те не могат да живеят в самота.
Истинските ангели са всичко,
което "вътрешната красота" символизира
Истинските ангели не държат нищо срещу теб
Единственото, което дъжат .... си ти.
Те вземат ръцете ти в своите
когато имаш нужда от малко увереност.
Те вървят до теб, когато си се изгубил
и ти помогат да намериш своят път в живота.
И те подкрепят,
когато се опитваш да постъпиш правилно.
Истинските ангели те карат да се усмихваш повече
и те правят по-добър човек.
Те те карат да се чувстваш
сякаш животът ти има значение
И те тихо ти доказват колко
красиво и истинско е това чувство.
Ако срещнеш такъв ангел
Ти си един от най-щастливите хора на земята.
Ако някой в живота ти
е също толкова прекрасен като ангел
е важно да му го кажеш.
Това е най-добрият комплимент,
който човек може да направи
за всички дни от живота си
и за всички години, през които ще живееш...

Аз срещнах моите два ангела! И сега съм по-щастлива и от най-щастливият човек на света! Защото ги обичам и те също ме обичат! И с това стихотворение им казвам, колко много значат те за мен!

What? Damn, you’re right!
Dare is about obsession
It’s something inside
Wounds are bleeding in my hands
Turning blind
No one will ever stop this self made decline
Nothing really matters

He’s watching me
What if I look away and deal with it
Digging in my grave
I won’t deny it
Fragile my crystal ball shattered on the ground

What? Damn, you’re right!
Learn is about rejection
There’s nothing to hide
Wounds are healing in my hands
Turning blind
No one will ever scratch my own state of mind

Nothing really matters
He’s watching me
What if I look away and deal with it
Digging in my grave
I won’t deny it
Fragile my crystal ball shattered on the ground